Навън
Бяла постеля покрива
грозните градски десени,
заченати в криза на разума.
Земята, скована
не чувства
все същите грохнали,
но наши стремежи.
Пътеки в страданието,
сиви тротоари потъват
под
ситните стъпки на хората.
Ден от онези, в които
вали без да спира.
Вали и отвътре.
И трупа, и трупа, и трупа...
Докато угаснем в лавината.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Константин Дренски Всички права запазени
