2 ago 2007, 11:22

Навън вали

  Poesía
1.5K 0 3
Студени капки дъжд се стичат от небето,
бавно спират ударите на сърцето.
Вали и в моята душа,
прекършена от силната тъга.
Слънцето е някъде далече
и няма да се върне вече.
Забравих какво е любов,
тя не присъства в моя живот.
Как искам да избягам,
но миналото не забравям.
Нямам сили да живея,
всеки миг за теб копнея.
Ти си толкова различен,
гледаш ме със поглед ироничен.
Подарих ти любовта, ти я уби,
сърцето ми безмилостно рани.
Разби надеждите, мечтите
и продължават да текат сълзите.
Така студено е навън,
как искам единствена за теб да съм.
Искам пак да си до мен сега,
слънцето да замени дъжда.
Но теб те няма и боли,
а навън не спира да вали.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Кики Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хубав стих, но не винаги можем да получим това което искаме, ако не ни дадат възможност. Нали? Поздрав!
  • ще спре да вали...стига да пожелаеш,наистина
  • Силвия,много скоро слънце ще изгрее и за теб!Само почакай!

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...