Aug 2, 2007, 11:22 AM

Навън вали 

  Poetry
1213 0 3
Студени капки дъжд се стичат от небето,
бавно спират ударите на сърцето.
Вали и в моята душа,
прекършена от силната тъга.
Слънцето е някъде далече
и няма да се върне вече.
Забравих какво е любов,
тя не присъства в моя живот.
Как искам да избягам,
но миналото не забравям.
Нямам сили да живея,
всеки миг за теб копнея.
Ти си толкова различен,
гледаш ме със поглед ироничен.
Подарих ти любовта, ти я уби,
сърцето ми безмилостно рани.
Разби надеждите, мечтите
и продължават да текат сълзите.
Така студено е навън,
как искам единствена за теб да съм.
Искам пак да си до мен сега,
слънцето да замени дъжда.
Но теб те няма и боли,
а навън не спира да вали.

© Кики All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Хубав стих, но не винаги можем да получим това което искаме, ако не ни дадат възможност. Нали? Поздрав!
  • ще спре да вали...стига да пожелаеш,наистина
  • Силвия,много скоро слънце ще изгрее и за теб!Само почакай!
Random works
: ??:??