Навън вали
Отново силен дъжд навън вали.
В прозореца се удря и размазва.
Огромни капки, бликнали реки -
сърцето атакуват и премазват.
Приглушен тътен. Не стихва
яростта на този вятър в здрач.
Студена пот се стича и изсъхва,
а моят страх е тук като палач.
Защо така вилнеят небесата?
Нима предатели са днес и те?
А в мен трепери и боли душата
от жлъч... А сега това небе!
Хайде, лягай си, на пук на всичко!
И потъвай в сън дълбок от самота.
Но знай, че след нощта ще дойде утро,
а с него може би и Радостта.
Лъчиста
© ЛЪЧИСТА Todos los derechos reservados