Навън вали

Навън вали

Вънка силен дъжд вали,
надбягва се с моите сълзи.
Съдбата тъжна или радостна, нали
нощната тревога с радостта пълзи.

Колко ли тялото ми ще издържи?
Да срещна трепети и нежност,
да нахлуват в мене сто лъжи.
Искам само теб и твоята вярност.

Не съм самотница, но усещам се сама,
когато времето твоят вик отдалечава.
Денят е смазан от догадки и тъма.
Кое сърце съдба такава заслужава?

Изгрей, слънце! Дори след тъмна нощ
при слънчев изгрев цъфти душата,
изпълва се сърцето с любовна мощ.
В топлина и в обичта, къпят се сърцата.