Навътре в планината
съвсем сама вървя,
търсейки начин
себе си да спася.
Навътре в гората,
навътре в тъмнината,
заедно с луната,
бягайки от тъгата,
все по-навътре вървя.
Вятърът вее и клоните кърши,
иска и мен да прекърши.
Навътре в тъмната гора
все повече навлизам,
навътре в своята душа
ровя и анализирам.
© Богдана Маринова Todos los derechos reservados