12 may 2020, 12:22  

Назад

1.3K 0 2

 

Уморих се да гледам,
как всичко пропада,
и все се отделят,
а еднакви остават...

 

Религии, отбори,
армии, държави,
водачи - аматьори,
справедливост раздават,
                
Светът се променя
по техните стандарти,
различните плащат,
страхът управлява.

 

Апатия залива,
съзнанието мое,
ние загиваме,
безсилен е робът.
                
Говорим за връзки
и все телефони,
очите не виждаш,
душата си тровиш!

 

И ето че стигнах
до тази преграда,
насилвам я лесно
и в пропаст пропадам.

 

За какво да живееш,
няма тук смисъл,
не си ти на място
и част си от нищо.
                
Слаби са, казват,
които го правят,
но от теб не зависи,
не пита той, Краят.

 

Затова не съдете,
вий сте глупаци,
и няматe право,
а няма и начин...

 

Николай Цветинов (Meddle), 2010

Между Демони и Божества (VIII)

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Николай Цветинов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Лирическият ще разсъждава и открива неща в следващите поеми
  • Хареса ми силата на духа! Има смисъл и пожелавам на лирическия да го открие 😊
    Поздравявам те!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...