Назад
Уморих се да гледам,
как всичко пропада,
и все се отделят,
а еднакви остават...
Религии, отбори,
армии, държави,
водачи - аматьори,
справедливост раздават,
Светът се променя
по техните стандарти,
различните плащат,
страхът управлява.
Апатия залива,
съзнанието мое,
ние загиваме,
безсилен е робът.
Говорим за връзки
и все телефони,
очите не виждаш,
душата си тровиш!
И ето че стигнах
до тази преграда,
насилвам я лесно
и в пропаст пропадам.
За какво да живееш,
няма тук смисъл,
не си ти на място
и част си от нищо.
Слаби са, казват,
които го правят,
но от теб не зависи,
не пита той, Краят.
Затова не съдете,
вий сте глупаци,
и няматe право,
а няма и начин...
Николай Цветинов (Meddle), 2010
Между Демони и Божества (VIII)
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Николай Цветинов Все права защищены
