Знаете ли вий, дечица мили,

че аз малка някога съм била?!

Не играех в детската градина,

детството на двора ми премина.

Имахме животни най-различни:

яренца със обички, козички,

пиленца и  зайчета скокливи,

магаре и прасенца две сънливи.

Потрепвах в първия учебен ден -

учителка любима бе до мен!

Пишехме чертички и лулички

и се трудехме като пчелички!

С небесносини връзки на врата

Родината обичахме - една!

Вежливи бяхме  вкъщи и във клас,

чавдарчета  наричаха ни нас!

С име - пионер ни подновиха,

връзките с червени ни смениха -

знаехме, че напоени са с кръвта

на хиляди загинали чеда!

И членувахме в ДеКаМеСè-то,

правехме бригади на полето,

достойно във редиците се вляхме,

с комсомолския живот горяхме!

Честно си работехме, строяхме,

за страната си прекрасна бдяхме!

Защо сега в чужбина сме слуги,

разделяме се с майки и бащи?

Водачи не гласувахме добри,

словесни битки водят и игри,

а можем да живеем като в рай

и на борба за власт да сложим край!