Знаете ли вий, дечица мили,
че аз малка някога съм била?!
Не играех в детската градина,
детството на двора ми премина.
Имахме животни най-различни:
яренца със обички, козички,
пиленца и зайчета скокливи,
магаре и прасенца две сънливи.
Потрепвах в първия учебен ден -
учителка любима бе до мен!
Пишехме чертички и лулички
и се трудехме като пчелички!
С небесносини връзки на врата
Родината обичахме - една!
Вежливи бяхме вкъщи и във клас,
чавдарчета наричаха ни нас!
С име - пионер ни подновиха,
връзките с червени ни смениха -
знаехме, че напоени са с кръвта
на хиляди загинали чеда!
И членувахме в ДеКаМеСè-то,
правехме бригади на полето,
достойно във редиците се вляхме,
с комсомолския живот горяхме!
Честно си работехме, строяхме,
за страната си прекрасна бдяхме!
Защо сега в чужбина сме слуги,
разделяме се с майки и бащи?
Водачи не гласувахме добри,
словесни битки водят и игри,
а можем да живеем като в рай
и на борба за власт да сложим край!
© Костадинка-Коце Танчева Все права защищены