Наздравица
На Ивайло Балабанов
Тъжните ми мисли
капят като листи,
сякаш жълти багри от платно на Гог.
Грозде натежало,
лятото събрало,
вино ще налива в есенния рог.
Устни зажаднели,
песни недопели,
слънчеви девици любили със жар...
Мъка ще прокуди,
спомени ще буди
всяка тежка глътка от божествен дар.
Във мъглите сиви,
че сме още живи,
ше напомня тоя вечен еликсир.
В дните ветрокожи
бял калпак ще сложи
зима на върха на голия баир.
Килнати комини...
Бисер и рубини -
бъчвите обтягат обръчите пак.
Времето си взима
лептата дължима,
но остава онзи, вечният мерак:
за любов и жажда
дето се заражда,
щом отпиеш глътка от горчив пелин.
Другото е, братя,
пръстът на съдбата,
а от мен – наздраве! днес и до амин...
© Димитър Никифоров Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Добро утро, отбили се и прочели
-
Виртуозно ...
-
Аплодисменти за теб! Достоен подарък за Маестрото! Да жив и здрав!
-
Любимият ми ритъм
Чудесно армаганче си му стъкнал на големият
За вечният мерак - наздраве, бодилче, и за негово здраве, де -
Красиво посвещение!
Браво и от мен! -
Макар и с един ден закъснение и аз пожелавам на Ивайло Балабанов дълги години живот, здраве и още много великолепни стихотворения и си позволявам тук да цитирам негова творба, която особено обичам:
ЧОВЕКО, НЕ МИНАВАЙ БЕЗРАЗЛИЧЕН...
/Ивайло Балабанов/
Човеко, не минавай безразличен
край детски смях и хубава жена,
край паметници с надпис лаконичен
и край коне с товарни стремена.
Защото в трите времена разтворен,
разбит на атоми - живееш в тях:
В листо летуваш, а зимуваш в корен,
пчела и цвят си ти, сълза и смях.
Ти с кръв заплащаш своите победи,
но разбери, човекозвяр такъв,
че всички вълци ти са братовчеди,
че даже и врагът е брат по кръв;
че бъдещето като празна ракла
те чака да оставиш своя дар -
пшеничен клас или горяща факла.
Решавай сам. Тук сам си господар.
От злото ти земята се разтваря,
мечтите съхнат, мъртъв е дъждът...
Но ти пред мъртвите ще отговаряш.
Пред неродените ще си на съд.
И щом застанете с душата - голи
пред тях, ще те попитат страшно те:
"Човеко, стрелял ли си по соколи?
Човеко, утешил ли си дете?" -
Краси,където и да се спра,ти вече си минал точно преди мен!Но това няма да ме спре да напиша коментара си,почти същия!Жив,бълбукащ стих,като младо вино!Ивайло Балабанов го заслужава!
-
Ха,много ценя Ивайло Балабанов,приятно ми е да прочета това!
А твоят стих - бих го нарекъл животворен и богат като медена пита!Поздрав! -
Благодаря ти, Краси, жалкото е, че голям процент от пишещите тук, не знаят дори кой е Ивайло Балабанов, а още по-малко знаят, че днес е рождения ден на маестрото, един от малкото живи класици на съвременното слово...
Поздрави и от мен -
Да, да ни е жив и здрав маестрото благодаря ти Златка .
-
Как си го излял този стих. Да е жив и здрав Ивайло Балабанов и още дълго да ни разказва и казва със стиховете си. Искрени поздрави!
-
...ами наздраве
-
Наздраве! И до амин...
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
