Наздравица
На Ивайло Балабанов
Тъжните ми мисли
капят като листи,
сякаш жълти багри от платно на Гог.
Грозде натежало,
лятото събрало,
вино ще налива в есенния рог.
Устни зажаднели,
песни недопели,
слънчеви девици любили със жар...
Мъка ще прокуди,
спомени ще буди
всяка тежка глътка от божествен дар.
Във мъглите сиви,
че сме още живи,
ше напомня тоя вечен еликсир.
В дните ветрокожи
бял калпак ще сложи
зима на върха на голия баир.
Килнати комини...
Бисер и рубини -
бъчвите обтягат обръчите пак.
Времето си взима
лептата дължима,
но остава онзи, вечният мерак:
за любов и жажда
дето се заражда,
щом отпиеш глътка от горчив пелин.
Другото е, братя,
пръстът на съдбата,
а от мен – наздраве! днес и до амин...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Никифоров Всички права запазени
