Наздравица
Н А З Д Р А В И Ц А
за влюбените
Отлежало стогодишно вино,
тръгнало към мен от чернозема,
в тази нощ ще пием с тебе двама.
В тази нощ ще пием с тебе двама,
но такова вино упоява.
То бучи през сто ведра наляти
от тракийки във ковани чаши.
Сто юнака пият пак наздраве –
да зарастнат старите ни рани.
Още толкоз веди – самодиви
ни примамват в тази нощ безумна.
Лумвам в пламък! Огън си до мене.
Тъй през мене вино огън става,
но ще мина аз по таз жарава,
като нестинарка босонога
и в ръка със чашата пенлива.
Ще ме грабнеш с две очи дълбоки –
угарта на плодородна нива.
Може би от тях към мене тича
този пламък през кръвта ми дива
Ето ме. Целувай до насита!
Стойна Димова – от стихосбирката ми „Закъсняла”
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Стойна Димова Todos los derechos reservados
