6 feb 2007, 12:35

НЕ...

  Poesía
951 0 5
Не твърдя, че мога да разплитам,
мрежите, които сама съм изтъкала,
не съм и лъгала, че мога да обичам,
цвят да вдъхвам в приказката бяла.

Не съм прошепвала, че ще е лесно,
стръмнината, гладкост да постига,
дума, последвана от чувството ответно,
обръч хванал, мрака да прикрива.

Не съм и пяла тъжни песни,
стихове не умея да редя в поема,
но обещала съм, струни безпогрешни,
топла гръд в ръката да постелят.

От тебе се родиха тези тежки мисли,
зрънцето пося, дълбоко вътре в мен,
края идва, не може все да сме артисти,
пиеса нова да създавам ден след ден...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Натали Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Истински, откровени думи,
    болка и тъга в жената.
    Звук от наранени струни
    долавят ми сетивата.

    Поздрав за стиха и усмивка.
  • Прекрасно изразена болка
  • Когато искаш силно без задръжки,
    след мигове красиви подарени
    и шепнеш нежно думи тежки
    и внасяш огън в чувствата студени.

    Тогава и борбата ще е сладка,
    защото за нея ти на всичко си готов,
    една жена,от теб е тя по-малка,
    но буди таз забравена любов...
  • Познавам те добре...Не се измъквай!
    Защо ми разиграваш пак пиеса?
    Може! Аргументите си ти изтъквай,
    зная, че си умна, че си поетеса,
    но защо в спор ме ти въвличаш -
    доколко между нас е туй уместно:
    вината си - разбирам, не отричаш
    и искаш разговор да водим честно!?
    Разбирам, че ще бъде много сложно,
    защото си логична, а и строга,
    но точно затова пък е възможно -
    за теб да се преборя аз ще мога.
    (С продължение)
  • Поздрави за стиха, Натали!!!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...