6.02.2007 г., 12:35

НЕ...

950 0 5
Не твърдя, че мога да разплитам,
мрежите, които сама съм изтъкала,
не съм и лъгала, че мога да обичам,
цвят да вдъхвам в приказката бяла.

Не съм прошепвала, че ще е лесно,
стръмнината, гладкост да постига,
дума, последвана от чувството ответно,
обръч хванал, мрака да прикрива.

Не съм и пяла тъжни песни,
стихове не умея да редя в поема,
но обещала съм, струни безпогрешни,
топла гръд в ръката да постелят.

От тебе се родиха тези тежки мисли,
зрънцето пося, дълбоко вътре в мен,
края идва, не може все да сме артисти,
пиеса нова да създавам ден след ден...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Натали Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Истински, откровени думи,
    болка и тъга в жената.
    Звук от наранени струни
    долавят ми сетивата.

    Поздрав за стиха и усмивка.
  • Прекрасно изразена болка
  • Когато искаш силно без задръжки,
    след мигове красиви подарени
    и шепнеш нежно думи тежки
    и внасяш огън в чувствата студени.

    Тогава и борбата ще е сладка,
    защото за нея ти на всичко си готов,
    една жена,от теб е тя по-малка,
    но буди таз забравена любов...
  • Познавам те добре...Не се измъквай!
    Защо ми разиграваш пак пиеса?
    Може! Аргументите си ти изтъквай,
    зная, че си умна, че си поетеса,
    но защо в спор ме ти въвличаш -
    доколко между нас е туй уместно:
    вината си - разбирам, не отричаш
    и искаш разговор да водим честно!?
    Разбирам, че ще бъде много сложно,
    защото си логична, а и строга,
    но точно затова пък е възможно -
    за теб да се преборя аз ще мога.
    (С продължение)
  • Поздрави за стиха, Натали!!!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...