6 февр. 2007 г., 12:35

НЕ...

949 0 5
Не твърдя, че мога да разплитам,
мрежите, които сама съм изтъкала,
не съм и лъгала, че мога да обичам,
цвят да вдъхвам в приказката бяла.

Не съм прошепвала, че ще е лесно,
стръмнината, гладкост да постига,
дума, последвана от чувството ответно,
обръч хванал, мрака да прикрива.

Не съм и пяла тъжни песни,
стихове не умея да редя в поема,
но обещала съм, струни безпогрешни,
топла гръд в ръката да постелят.

От тебе се родиха тези тежки мисли,
зрънцето пося, дълбоко вътре в мен,
края идва, не може все да сме артисти,
пиеса нова да създавам ден след ден...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Натали Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Истински, откровени думи,
    болка и тъга в жената.
    Звук от наранени струни
    долавят ми сетивата.

    Поздрав за стиха и усмивка.
  • Прекрасно изразена болка
  • Когато искаш силно без задръжки,
    след мигове красиви подарени
    и шепнеш нежно думи тежки
    и внасяш огън в чувствата студени.

    Тогава и борбата ще е сладка,
    защото за нея ти на всичко си готов,
    една жена,от теб е тя по-малка,
    но буди таз забравена любов...
  • Познавам те добре...Не се измъквай!
    Защо ми разиграваш пак пиеса?
    Може! Аргументите си ти изтъквай,
    зная, че си умна, че си поетеса,
    но защо в спор ме ти въвличаш -
    доколко между нас е туй уместно:
    вината си - разбирам, не отричаш
    и искаш разговор да водим честно!?
    Разбирам, че ще бъде много сложно,
    защото си логична, а и строга,
    но точно затова пък е възможно -
    за теб да се преборя аз ще мога.
    (С продължение)
  • Поздрави за стиха, Натали!!!

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...