Виждам те...
леко докосване,
а сърцето тупти.
Пази се! -
крещи
съзнание без сили.
Къде си?
Обясни ми.
Тишина!
Обичта?
Не...
Как? Кога?
Сбъдна се чужда мечта...
Предсказание за тъга...
Въртележка... Съдба.
Но в мен просто сълза.
Опитвам се да не е...
не искам да е Тя!
Искам свобода!
Пазя се...
Ах, сърце...
Бори се!
Спаси се!
Пея изведнъж за него...
Как? - Не!
"Недей!" - крещя!
Сълзи и отново мрак.
Отивам там...
... в пустото небе,
където вятърът зове...
Освободи се!
Спаси се!
Недей!
Безсилна съм...
Но как? Аз?!
Не!
Борба...
няма смисъл.
"Прости се със себе си" -
нашепва ураган...
А боли...
без думи страдам
с усмивка на лице...
Прозирам ли?
Не...
Той не вижда мен...
Постарах се добре.
Сега сърцето ме кълне!
Убийство...
Страх ме бе...
Късно е.
Болка.
Тъга.
Не!...
25.11.10г.