Не!
Виждам те...
леко докосване,
а сърцето тупти.
Пази се! -
крещи
съзнание без сили.
Къде си?
Обясни ми.
Тишина!
Обичта?
Не...
Как? Кога?
Сбъдна се чужда мечта...
Предсказание за тъга...
Въртележка... Съдба.
Но в мен просто сълза.
Опитвам се да не е...
не искам да е Тя!
Искам свобода!
Пазя се...
Ах, сърце...
Бори се!
Спаси се!
Пея изведнъж за него...
Как? - Не!
"Недей!" - крещя!
Сълзи и отново мрак.
Отивам там...
... в пустото небе,
където вятърът зове...
Освободи се!
Спаси се!
Недей!
Безсилна съм...
Но как? Аз?!
Не!
Борба...
няма смисъл.
"Прости се със себе си" -
нашепва ураган...
А боли...
без думи страдам
с усмивка на лице...
Прозирам ли?
Не...
Той не вижда мен...
Постарах се добре.
Сега сърцето ме кълне!
Убийство...
Страх ме бе...
Късно е.
Болка.
Тъга.
Не!...
25.11.10г.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мечтателка Все права защищены
