Nov 25, 2010, 7:15 PM

Не!

  Poetry » Love
937 0 2

Виждам те...
леко докосване,
а сърцето тупти.
Пази се! -
крещи
съзнание без сили.
Къде си?
Обясни ми.
Тишина!
Обичта?
Не...
Как? Кога?
Сбъдна се чужда мечта...
Предсказание за тъга...
Въртележка... Съдба.
Но в мен просто сълза.
Опитвам се да не е...
не искам да е Тя!
Искам свобода!
Пазя се...
Ах, сърце...
Бори се!
Спаси се!
Пея изведнъж за него...
Как? - Не!
"Недей!" - крещя!
Сълзи и отново мрак.
Отивам там...
... в пустото небе,
където вятърът зове...
Освободи се!
Спаси се!
Недей!
Безсилна съм...
Но как? Аз?!
Не!
Борба...
няма смисъл.
"Прости се със себе си" -
нашепва ураган...
А боли...
без думи страдам
с усмивка на лице...
Прозирам ли?
Не...
Той не вижда мен...
Постарах се добре.
Сега сърцето ме кълне!
Убийство...
Страх ме бе...
Късно е.
Болка.
Тъга.
Не!...
25.11.10г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мечтателка All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...