Прокламирай, прокламирай
всяко нещо, що в ума ти дойде,
нека има време да се развие.
И имитирай, имитирай
своя кумир, тази нова мода,
когато той се напуши и напие.

Откачалките, отрепки и всякаква измет,
тук долу под краката ми.
И те не знаят докъде ще стигнат,
човъркайки в сърцата си.

И аз слагам точката в края на това изречение,
защото ми писна да чета (пиша)  глупости.
И когато всички сте творци, ме е срам
от това да съществувам до вас, редом...
Каква беше тази луда страст, скъпа -
уж да пишеш добре е, понякога е -
Не!

Декларирай, декларирай
своята муза и висок пиедестал,
и сега си измисляй всичките истини.
И копирай, прекопирай,
ако някой по-добър е създал
по-добри версии на твоите мисли.

И аз слагам точката в края на това изречение,
защото ми писна да чета (пиша)  глупости.
И когато всички сте творци, ме е срам
от това да съществувам до вас, редом...
Каква беше тази луда страст, скъпа -
уж да пишеш добре е, понякога е -
Не!

Когато ви говоря за моето его, си мисля,
че от него по-голямо няма, но сега разбирам,
че от глупостта по-разпространена няма.
И сякаш думи нямам... не...
Когато си мисля за нейните стихове, ми идва
да се изхиля и да ги изгоря, но виждам,
че глупостта ме е заразила и ме проваля и мен...
И сега сякаш отново думи нямам... не...

Върви си напред!
(Където никой не те иска)
Бъди по-добре!
(защото се учиш да обичаш)
Стани поет!
(Когато думите ти убиват)
Забрави за мен!
(И чети нещо по-красиво)

И аз слагам точката в края на това изречение,
защото ми писна да чета (пиша)  глупости.
И когато всички сте творци, ме е срам
от това да съществувам до вас, редом...
Каква беше тази луда страст, скъпа -
уж да пишеш добре е, понякога е -
Не!

Върви напред!
Бъди по-добре!
Стани поет!
Забрави за мен!