10 feb 2016, 18:16

Не бе прегръдка

  Poesía
823 1 12

Не бе прегръдка! Не, не бе!
А дълго чакано спасение!
Преди да се притисна още в теб,
наясно бях - свещенодействие
не е да дириш прошката на бог,
разяждан от езическо съмнение!

 

Душата ти "извиква" едного
и виждаш в него провидение.
Естествено, отдаваш почитта, 
полагаща се на Спасител,
че също "проповядва" любовта
и е на нов живот благовестител.

 

Това е тайнството - мигът,
когато погледите се целунат,
ръце с ръцете се допрат,
косите ти се разтанцуват
под ритъма на подкосяващ дъх,
донесъл всички опрощения.

 

Можех да разкъсам свойта плът,
попречила сърцата да се слеят!
Не бе прегръдка! Не, не бе!
А нечовешкият ми вик "Спаси ме!"
И колко пò притисках се към теб,
по-недостатъчен ми бе, Любими!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Таня Донова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...