Не бе прегръдка
Не бе прегръдка! Не, не бе!
А дълго чакано спасение!
Преди да се притисна още в теб,
наясно бях - свещенодействие
не е да дириш прошката на бог,
разяждан от езическо съмнение!
Душата ти "извиква" едного
и виждаш в него провидение.
Естествено, отдаваш почитта,
полагаща се на Спасител,
че също "проповядва" любовта
и е на нов живот благовестител.
Това е тайнството - мигът,
когато погледите се целунат,
ръце с ръцете се допрат,
косите ти се разтанцуват
под ритъма на подкосяващ дъх,
донесъл всички опрощения.
Можех да разкъсам свойта плът,
попречила сърцата да се слеят!
Не бе прегръдка! Не, не бе!
А нечовешкият ми вик "Спаси ме!"
И колко пò притисках се към теб,
по-недостатъчен ми бе, Любими!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Донова Всички права запазени
