16 oct 2007, 14:41

Не беше Жулиета  

  Poesía
825 0 10
Беше Джулиет, не беше Жулиета.
Но какво пък... само формалности...
нали с трепет очакваше своя Ромео.
Със сърце, оковано във щастие
и поглед, търсещ във мрака
силуета познат.
До слуха й долитаха звуци
на нежна цигулка
и картини рисуваха...
бродещи диви коне
по бреговете на безбрежни морета...
Кули от пяна, водопад от мечти...
Пеперуда петниста кацна в сърцето й
и в дългия миг от кратката вечност,
дъх притаила,
разпръсна искрици звезди със крилете си.
Топлият вятър се вплете в косите й...
И... всичко отмина...
Отвори очи,
не стоеше на Шекспировата тераса
и вместо цигулка сивото радио
с пращене накъсваше звуците
на старото кънтри.
Беше Джулиет, не беше Жулиета.
Но какво пък... само формалности...

© Ана Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??