16.10.2007 г., 14:41 ч.

Не беше Жулиета  

  Поезия
789 0 10
Беше Джулиет, не беше Жулиета.
Но какво пък... само формалности...
нали с трепет очакваше своя Ромео.
Със сърце, оковано във щастие
и поглед, търсещ във мрака
силуета познат.
До слуха й долитаха звуци
на нежна цигулка
и картини рисуваха...
бродещи диви коне
по бреговете на безбрежни морета...
Кули от пяна, водопад от мечти...
Пеперуда петниста кацна в сърцето й
и в дългия миг от кратката вечност,
дъх притаила,
разпръсна искрици звезди със крилете си.
Топлият вятър се вплете в косите й...
И... всичко отмина...
Отвори очи,
не стоеше на Шекспировата тераса
и вместо цигулка сивото радио
с пращене накъсваше звуците
на старото кънтри.
Беше Джулиет, не беше Жулиета.
Но какво пък... само формалности...

© Ана Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??