Не беше Жулиета
Беше Джулиет, не беше Жулиета.
Но какво пък... само формалности...
нали с трепет очакваше своя Ромео.
Със сърце, оковано във щастие
и поглед, търсещ във мрака
силуета познат.
До слуха й долитаха звуци
на нежна цигулка
и картини рисуваха...
бродещи диви коне
по бреговете на безбрежни морета...
Кули от пяна, водопад от мечти...
Пеперуда петниста кацна в сърцето й
и в дългия миг от кратката вечност,
дъх притаила,
разпръсна искрици звезди със крилете си.
Топлият вятър се вплете в косите й...
И... всичко отмина...
Отвори очи,
не стоеше на Шекспировата тераса
и вместо цигулка сивото радио
с пращене накъсваше звуците
на старото кънтри.
Беше Джулиет, не беше Жулиета.
Но какво пък... само формалности...
Но какво пък... само формалности...
нали с трепет очакваше своя Ромео.
Със сърце, оковано във щастие
и поглед, търсещ във мрака
силуета познат.
До слуха й долитаха звуци
на нежна цигулка
и картини рисуваха...
бродещи диви коне
по бреговете на безбрежни морета...
Кули от пяна, водопад от мечти...
Пеперуда петниста кацна в сърцето й
и в дългия миг от кратката вечност,
дъх притаила,
разпръсна искрици звезди със крилете си.
Топлият вятър се вплете в косите й...
И... всичко отмина...
Отвори очи,
не стоеше на Шекспировата тераса
и вместо цигулка сивото радио
с пращене накъсваше звуците
на старото кънтри.
Беше Джулиет, не беше Жулиета.
Но какво пък... само формалности...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ана Всички права запазени
