Ще умра без тебе, ще умра!

Моля те, недей ме връща там,

където бях, преди

да те видя, да те срещна.

И не мога аз да разбера

как не стига мойта нежност

и не стига любовта,

дето щедро ти дарявам.

Не си тръгвай само затова,

че друга няма как да стана.

Ръцете ми не те ли галят,

очите ми не ти ли светят,

целувките не те ли палят

и обичта не е ли трепет?

Не?! Върви тогава! Отиди си!

Знам, много дълго ще скърбя,

но нека наведнъж да те загубя,

наместо всеки ден да те боля.

Ти помисли преди това -

не позволявай да умре душата ми,

отново без любов и в самота!

Не позволявай да умрат очите ми

без блясък и без красота!

Не позволявай никоя тъга

за нищо да убива любовта ни!