15.12.2011 г., 16:12

Не без теб

818 0 1

Ще умра без тебе, ще умра!

Моля те, недей ме връща там,

където бях, преди

да те видя, да те срещна.

И не мога аз да разбера

как не стига мойта нежност

и не стига любовта,

дето щедро ти дарявам.

Не си тръгвай само затова,

че друга няма как да стана.

Ръцете ми не те ли галят,

очите ми не ти ли светят,

целувките не те ли палят

и обичта не е ли трепет?

Не?! Върви тогава! Отиди си!

Знам, много дълго ще скърбя,

но нека наведнъж да те загубя,

наместо всеки ден да те боля.

Ти помисли преди това -

не позволявай да умре душата ми,

отново без любов и в самота!

Не позволявай да умрат очите ми

без блясък и без красота!

Не позволявай никоя тъга

за нищо да убива любовта ни! 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Роза Василева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "Знам, много дълго ще скърбя,
    но нека наведнъж да те загубя,
    наместо всеки ден да те боля."

    Хубав стих, харесах!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...