Не бива с Обичта да си играем...
Когато съм полузаспал - в леглото -
и кротко те бленувам посред нощ,
аз вярвам: Ти си с мен и чуваш,
баналните ми мисли за любов...
Повярвай, Мила! Всичко е наистина!
Наистина е жива Обичта!
Очаквана, дочакана, пречистваща,
Тя спряла е пред нашата врата...
А колко дълго ще остане,
зависи само и единствено от нас.
Не бива с Обичта да си играем,
за да я има чак до сетен час...
и след нас...
8. 04. 2001
© Симеон Дончев Todos los derechos reservados