May 2, 2007, 9:43 AM

Не бива

  Poetry
821 0 4


Не бива с Обичта да си играем...


Когато съм полузаспал - в леглото -
и кротко те бленувам посред нощ,
аз вярвам: Ти си с мен и чуваш,
баналните ми мисли за любов...

Повярвай, Мила! Всичко е наистина!
Наистина е жива Обичта!
Очаквана, дочакана, пречистваща,
Тя спряла е пред нашата врата...

А колко дълго ще остане,
зависи само и единствено от нас.
Не бива с Обичта да си играем,
за да я има чак до сетен час...

                 и след нас...

8. 04. 2001

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Симеон Дончев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...