15 jun 2011, 23:25

Не бива 

  Poesía » De amor
932 0 3

Не бива

 

Дори и да искам - не мога да кажа.

Дори и да искам - не мога да тръгна.

Дори и да мога - не искам да видя.

Дори и да мога - не трябва да искам.

 

Не трябва да виждам рози в морето,

а само страшни и грозни лица.

Не трябва да чувам птица в небето.

Може всичко друго, но не и това.

 

И ясно да бъде моето лято,

в есен дъждовна ще стане за миг.

Ще изчезне на юг черното ято,

а с него и поривът жалостно скрит.

 

Повее ли вятър в моите клони,

превръщам го в буря от страх,

за да може докрай да прогони

мислите, пълни със смях.

 

Допир нежен усещам по своята длан.

Знам от кого е, но пак ще го скрия.

Ще стъпча с крак греховния блян

и в цигарен дим ще го обвия.

© Паро Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Хм... хареса ми. Стилът на писане е много особен, но ми допадна. Дерзай!
  • Хареса ми стиха.Поздравления!
  • Толкова познато... прекрасен стих
Propuestas
: ??:??