Не бива
Не бива
Дори и да искам - не мога да кажа.
Дори и да искам - не мога да тръгна.
Дори и да мога - не искам да видя.
Дори и да мога - не трябва да искам.
Не трябва да виждам рози в морето,
а само страшни и грозни лица.
Не трябва да чувам птица в небето.
Може всичко друго, но не и това.
И ясно да бъде моето лято,
в есен дъждовна ще стане за миг.
Ще изчезне на юг черното ято,
а с него и поривът жалостно скрит.
Повее ли вятър в моите клони,
превръщам го в буря от страх,
за да може докрай да прогони
мислите, пълни със смях.
Допир нежен усещам по своята длан.
Знам от кого е, но пак ще го скрия.
Ще стъпча с крак греховния блян
и в цигарен дим ще го обвия.
© Паро All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Хм... хареса ми. Стилът на писане е много особен, но ми допадна. Дерзай!
-
Хареса ми стиха.Поздравления!
-
Толкова познато... прекрасен стих
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
