За теб не бях ни първа, ни единствена,
дори не бях последната любов,
бях кратък миг от сбъднати неистини,
в един различен, по-добър живот...
За теб не бях ни бъдеще, ни минало,
дори не станах спомен - не посмях,
нелепо, безвъзвратно се разминахме,
а аз във теб ненужно оцелях.
За теб не бях жената от романите,
не бях и тази, до която спиш,
полулюбовница, полулюбима, в полущастие...
ала без теб не любя... и дори не дишам.
© Яна Вълчева Todos los derechos reservados