За теб не бях ни първа, ни единствена,
дори не бях последната любов,
бях кратък миг от сбъднати неистини,
в един различен, по-добър живот...
За теб не бях ни бъдеще, ни минало,
дори не станах спомен - не посмях,
нелепо, безвъзвратно се разминахме,
а аз във теб ненужно оцелях.
За теб не бях жената от романите,
не бях и тази, до която спиш,
полулюбовница, полулюбима, в полущастие...
ала без теб не любя... и дори не дишам.
© Яна Вълчева All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
