11 nov 2008, 11:51

Не бях изпитвал тази обич...

  Poesía
981 0 9
И в кошмарите не бях дори сънувал,
че момиче като тебе ще загубя.
Не бях помислял, нито пророкувал -
да бе кошмар, о, щях да се събудя!
Но ти не бе! И нещо ме ограби,
нещо ме прониза чак до кокал,
а аз крещях. Крещях като забравен.
Че даже спря от мислите потока.
И потрепери нещо в мен. И аз се вдигнах,
срещу таз любов за първи път въстанах.
Реших да победя. Но ти ми смигна
и два пъти по-влюбен всъщност станах.

И в дланите не бях дори почувствал,
че момиче като тебе аз ще имам.
Ех, да знаех, нямаше да пусна
ръката ти дори за миг, любима.
Но пуснах те! И нещо ме премаза,
нещо ме разкъса. Като хищник.
Събирах частите от себе си и лазех,
но с тях не можех да направя нищо.

Защото, щом безпаметно се скитам,
аз не търся дом. А просто тичам.
Но от сърцето си дори не бях изпитвал,
че момиче като тебе ще обичам...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валери Шуманов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • БРАВО!
  • силните чувства не могат да бъдат просто захвърлени, появяват се отново и отново, за да ни напомнят за болката по изгубеното, но е спорно понякога, дали въобще сме изгубили
  • страхотно стихотворение! достойно за номер 200 в поезията ти :P С обич
  • Страхотен стих!
  • Да тази красота заслужава да получи много много високи оценки това което зависи от мен ще го направя 6 Много ми хареса.

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...