Не бях изпитвал тази обич...
И в кошмарите не бях дори сънувал,
че момиче като тебе ще загубя.
Не бях помислял, нито пророкувал -
да бе кошмар, о, щях да се събудя!
Но ти не бе! И нещо ме ограби,
нещо ме прониза чак до кокал,
а аз крещях. Крещях като забравен.
Че даже спря от мислите потока.
И потрепери нещо в мен. И аз се вдигнах,
срещу таз любов за първи път въстанах.
Реших да победя. Но ти ми смигна
и два пъти по-влюбен всъщност станах.
И в дланите не бях дори почувствал,
че момиче като тебе аз ще имам.
Ех, да знаех, нямаше да пусна
ръката ти дори за миг, любима.
Но пуснах те! И нещо ме премаза,
нещо ме разкъса. Като хищник.
Събирах частите от себе си и лазех,
но с тях не можех да направя нищо.
Защото, щом безпаметно се скитам,
аз не търся дом. А просто тичам.
Но от сърцето си дори не бях изпитвал,
че момиче като тебе ще обичам...
че момиче като тебе ще загубя.
Не бях помислял, нито пророкувал -
да бе кошмар, о, щях да се събудя!
Но ти не бе! И нещо ме ограби,
нещо ме прониза чак до кокал,
а аз крещях. Крещях като забравен.
Че даже спря от мислите потока.
И потрепери нещо в мен. И аз се вдигнах,
срещу таз любов за първи път въстанах.
Реших да победя. Но ти ми смигна
и два пъти по-влюбен всъщност станах.
И в дланите не бях дори почувствал,
че момиче като тебе аз ще имам.
Ех, да знаех, нямаше да пусна
ръката ти дори за миг, любима.
Но пуснах те! И нещо ме премаза,
нещо ме разкъса. Като хищник.
Събирах частите от себе си и лазех,
но с тях не можех да направя нищо.
Защото, щом безпаметно се скитам,
аз не търся дом. А просто тичам.
Но от сърцето си дори не бях изпитвал,
че момиче като тебе ще обичам...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валери Шуманов Все права защищены
