s7r (Валери Шуманов)
256 444
11.11.2008 г., 11:51 ч.

Не бях изпитвал тази обич... 

  Поезия
778 0 9
И в кошмарите не бях дори сънувал,
че момиче като тебе ще загубя.
Не бях помислял, нито пророкувал -
да бе кошмар, о, щях да се събудя!
Но ти не бе! И нещо ме ограби,
нещо ме прониза чак до кокал,
а аз крещях. Крещях като забравен.
Че даже спря от мислите потока.
И потрепери нещо в мен. И аз се вдигнах,
срещу таз любов за първи път въстанах.
Реших да победя. Но ти ми смигна
и два пъти по-влюбен всъщност станах.

И в дланите не бях дори почувствал,
че момиче като тебе аз ще имам.
Ех, да знаех, нямаше да пусна
ръката ти дори за миг, любима.
Но пуснах те! И нещо ме премаза,
нещо ме разкъса. Като хищник.
Събирах частите от себе си и лазех,
но с тях не можех да направя нищо.

Защото, щом безпаметно се скитам,
аз не търся дом. А просто тичам.
Но от сърцето си дори не бях изпитвал,
че момиче като тебе ще обичам...

© Валери Шуманов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • БРАВО!
  • силните чувства не могат да бъдат просто захвърлени, появяват се отново и отново, за да ни напомнят за болката по изгубеното, но е спорно понякога, дали въобще сме изгубили
  • страхотно стихотворение! достойно за номер 200 в поезията ти :P С обич
  • Страхотен стих!
  • Да тази красота заслужава да получи много много високи оценки това което зависи от мен ще го направя 6 Много ми хареса.
  • пишеш страхотно!
  • Хубаво е Валери!
    Много, много хубаво!
    Пази я!
  • Прекрасно пишеш,голям си!Хубаво е,че те има с тази твоя чувствителна,нежна,отаралежена душа!Поздрави!
  • Силен стих! Изпълнен с любов!
    Поздрав!
Предложения
: ??:??