Не бях ли за тебе от огън по-топла? С очи те изгарях!

В моите ръце студен ти пламваше с твоята страст.

И не бях ли по-силна от хиляди реки, бушуващи бясно?

Тръгнех ли - не, връщах се, говорех ли - ти бе ням.

Моята душа бе храм на хиляди светлини.

Ще владея вечно сънищата ти

и моя глас ще чуваш всеки миг.

Чуждите лица ще ти напомнят мен.

"Не я забрави" - ще казват те за теб!

Ще се молиш да бъда за тебе само сън и минало твое.

Но ще бродя в твоя ден, ще скитам в нощите ти.

И ще търсиш утеха в другите жени и с моето име

ще наричаш всяка ти, ще виждаш очите ми.

Ще ти бъда орис зла, но и твоя щастлива звезда.