12.01.2008 г., 14:39

Не бях ли?..

958 0 0

Не бях ли за тебе от огън по-топла? С очи те изгарях!

В моите ръце студен ти пламваше с твоята страст.

И не бях ли по-силна от хиляди реки, бушуващи бясно?

Тръгнех ли - не, връщах се, говорех ли - ти бе ням.

Моята душа бе храм на хиляди светлини.

Ще владея вечно сънищата ти

и моя глас ще чуваш всеки миг.

Чуждите лица ще ти напомнят мен.

"Не я забрави" - ще казват те за теб!

Ще се молиш да бъда за тебе само сън и минало твое.

Но ще бродя в твоя ден, ще скитам в нощите ти.

И ще търсиш утеха в другите жени и с моето име

ще наричаш всяка ти, ще виждаш очите ми.

Ще ти бъда орис зла, но и твоя щастлива звезда.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гергана Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...