Не бях ли за тебе от огън по-топла? С очи те изгарях!
В моите ръце студен ти пламваше с твоята страст.
И не бях ли по-силна от хиляди реки, бушуващи бясно?
Тръгнех ли - не, връщах се, говорех ли - ти бе ням.
Моята душа бе храм на хиляди светлини.
Ще владея вечно сънищата ти
и моя глас ще чуваш всеки миг.
Чуждите лица ще ти напомнят мен.
"Не я забрави" - ще казват те за теб!
Ще се молиш да бъда за тебе само сън и минало твое.
Но ще бродя в твоя ден, ще скитам в нощите ти.
И ще търсиш утеха в другите жени и с моето име ...