Не бях себе си...
Дълго време не бях себе си,
не бях себе си, а някой друг,
сякаш носех целия свят на раменете си,
превърната във мрачен, кален труп...
Очите ми не бяха същите,
мъртвешки, черни руини,
нямаше ги в тях могъщите,
бодри - на живота - светлини...
Ръцете бяха посинели,
умиращи от студ и свян,
с смъртта се бяха те преплели,
живота беше само блян....
И устните на ред увяхват,
несрещали усмивка векове,
без сили към цигарата замахват,
с надеждата горчилката да спре...
Прозорец към душата тоалета,
черен и раздърпан вeхт парцал,
със тялото ми бавно крета,
небрежно се на мен прострял...
Картината е страшна и зловеща,
а аз в действителност - знам - бях това
и сега се чак умът ми сеща:
не трябваше да става май така...
И вече пак съм старото момиче,
със весели и искрени очи,
научи се то да обича,
ала не и миналото си да заличи...
не бях себе си, а някой друг,
сякаш носех целия свят на раменете си,
превърната във мрачен, кален труп...
Очите ми не бяха същите,
мъртвешки, черни руини,
нямаше ги в тях могъщите,
бодри - на живота - светлини...
Ръцете бяха посинели,
умиращи от студ и свян,
с смъртта се бяха те преплели,
живота беше само блян....
И устните на ред увяхват,
несрещали усмивка векове,
без сили към цигарата замахват,
с надеждата горчилката да спре...
Прозорец към душата тоалета,
черен и раздърпан вeхт парцал,
със тялото ми бавно крета,
небрежно се на мен прострял...
Картината е страшна и зловеща,
а аз в действителност - знам - бях това
и сега се чак умът ми сеща:
не трябваше да става май така...
И вече пак съм старото момиче,
със весели и искрени очи,
научи се то да обича,
ала не и миналото си да заличи...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Паолина Todos los derechos reservados
