14 abr 2009, 8:47

Не бъди 

  Poesía
547 0 8

Като гларусче цвръкаш
върху моите дрехи.
Ти съвсем се побъркваш
от чужди успехи.

Песнопойството свое
превръщаш във крясък.
Нямаш даже покой
от лунния блясък.

Гнездото ти пусто,
яйцата студеят...
Отдалече не пускаш
светлина да го грее.

Не бъди като хищник.
Грак светулки не гони.
Слънцето не е пита
на трохи да се рони.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Че си талант, на всички ни е ясно,
    а комплексари - има ги навред...
    Реди си някой думички прекрасни,
    но не е стихоплетецът поет.
  • Възхищавам ти се,Вальо!Чудесна поезия!
  • Днес мнозина оцеляват само като хищници, защо ли?! Финалът е чудесен! Поздравления!
  • Стих с много мъдро послание!
    Пожелавам сбъднати мечти и на лирическия,
    и на талантливия му автор!
    ПОЗДРАВИ! БЪДИ!
  • Чудесно казано!
  • Възхищавам ти се Вальо!По най-деликатния начин казваш нещата, точно и с лекота.Чудесна поезия!Поредни поздрави за теб!
  • Много ми хареса, поздрави!
  • слънцето не пита на трохи да се рони.... Така е, Вальо, така е. Радвам се, че в твоя свят го има!
Propuestas
: ??:??