Като гларусче цвръкаш
върху моите дрехи.
Ти съвсем се побъркваш
от чужди успехи.
Песнопойството свое
превръщаш във крясък.
Нямаш даже покой
от лунния блясък.
Гнездото ти пусто,
яйцата студеят...
Отдалече не пускаш
светлина да го грее.
Не бъди като хищник.
Грак светулки не гони.
Слънцето не е пита
на трохи да се рони.
© Валентин Йорданов Все права защищены
а комплексари - има ги навред...
Реди си някой думички прекрасни,
но не е стихоплетецът поет.