14 апр. 2009 г., 08:47

Не бъди

688 0 8

Като гларусче цвръкаш
върху моите дрехи.
Ти съвсем се побъркваш
от чужди успехи.

Песнопойството свое
превръщаш във крясък.
Нямаш даже покой
от лунния блясък.

Гнездото ти пусто,
яйцата студеят...
Отдалече не пускаш
светлина да го грее.

Не бъди като хищник.
Грак светулки не гони.
Слънцето не е пита
на трохи да се рони.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Йорданов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Че си талант, на всички ни е ясно,
    а комплексари - има ги навред...
    Реди си някой думички прекрасни,
    но не е стихоплетецът поет.
  • Възхищавам ти се,Вальо!Чудесна поезия!
  • Днес мнозина оцеляват само като хищници, защо ли?! Финалът е чудесен! Поздравления!
  • Стих с много мъдро послание!
    Пожелавам сбъднати мечти и на лирическия,
    и на талантливия му автор!
    ПОЗДРАВИ! БЪДИ!
  • Чудесно казано!

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...