Назад не зная как да се обръщам.
Препукват кости. Белези болят.
Заслужих вечно лошо да ми връщат.
А аз добро не зная в този свят.
И Видовден все още е далече.
Не чакайте за пир на празни ясли.
Аз може да съм тъжен и обречен,
но всъщност в мене си отглеждам щастие.
Не, няма как назад да се обърна.
Не ще ви чувам рибените гласове.
Която ме повика - грешка смъртна.
Така боля, от мъка да умре. ...