Пред себе си признавам, че е трудно
да схвана всички факти наведнъж,
повярвал на дузината заблуди,
от тях, че съм обичан мъж.
Сега, от разстояние на времето,
ми иде да се смея със сълзѝ,
на толкова наивната ми смелост
и вярата в изгубени душѝ...
Ала замръзва на лицето ми усмивката,
която на гнева ми е простѝла.
Поглеждам те и зная, че съм жив,
а не залял тъгата си с мастило... ...