Дали от тишина не оглушава,
една любов, щом мисълта крещи,
дори устата няма да остава,
викът душевен, яростно кънти!
Не чу сърцето думите желани,
а даваше и чакаше любов,
но си остана с болките мълчани
и в тях заключи неизказан зов!
Умът не иска даже да признае,
как с обич, от любов дом съгради,
с морал, мечти и съвест, а накрая
оказа се той само със стени... ...