8.02.2014 г., 17:04

Не чу сърцето

660 0 0

Дали от тишина не оглушава,
една любов, щом мисълта крещи,
дори  устата няма да остава,
викът душевен, яростно кънти!


Не чу сърцето думите желани,
а даваше и чакаше любов,
но си остана с болките мълчани
и в тях заключи неизказан зов!

Умът не иска даже да признае,
как с обич, от любов  дом съгради,
с морал, мечти и съвест, а накрая
оказа се той само със стени...


Че любовта във своята омая,
забравила бе да направи вход,
прозорци не остави и накрая,

оказа се с зазидан там живот!

Дали от самота не оглупява
една любов, живееща в сърце,
което е обрекла на забрава,
съдбата - на пораснало дете!

Антоанета Александрова


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Антоанета Александрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...