„Не чуваш ли, във мен часовник цъка
и времето неистово изтича.
И тази красота ще стане мъка,
защото мостът между нас е ничии.”
АДСКАТА МАШИНА Митко Динев
Преди да стане мъка красотата
и времето да се озъби като куче
легни до мен, завий ми се с косата..
Каквото писано е... то ще си се случи.
Ти погледни ме с оня поглед само,
за мене дето пазиш го, за мене.
Като дете ще спя на твойто рамо
и ще сънувам влюбени вселени.
На сутринта светът ще е различен,
а Слънцето ще ближе нови рани.
На себе си едва ли ще приличаме...
Една любов – въздишка ще остане...
Защото мостът между нас е ничий,
отпускат ни се мигове броени.
Сега те моля яростно: „Обичай ме!”
За повече не ни остава време...
© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados