2 oct 2012, 13:09

Не чуваш ли ...

993 0 3

                                                 „Не чуваш ли, във мен  часовник цъка

                                                  и времето неистово изтича.

                                                  И тази красота ще стане мъка,

                                                  защото мостът между нас е ничии.”

 

                                                                АДСКАТА МАШИНА Митко Динев

 

Преди да стане мъка красотата

и времето да се озъби като куче

легни до мен, завий ми се с косата..

Каквото писано е... то ще си се случи.

 

Ти погледни ме с оня поглед само,

за мене дето пазиш го, за мене.

Като дете ще спя на твойто рамо

и ще сънувам влюбени вселени.

 

На сутринта светът ще е различен,

а Слънцето ще ближе нови  рани.

На себе си едва ли ще приличаме...

Една любов – въздишка  ще остане...

 

Защото мостът между нас е ничий,

отпускат ни се мигове броени.

Сега те моля яростно: „Обичай ме!”

За повече не ни остава време...

 

 

http://www.youtube.com/watch?v=H2cBQDHy5us

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...