Не е нужен път, а само малка пътека.
Не е нужен разговор, а само дума за утеха.
Не е нужна прегръдка, а просто нежен допир,
не е нужно взиране, а очи, които да те стоплят.
Не е нужна целувка, когато се чете в очите,
не е нужен отговор, когато знаеш без да питаш.
Не са нужни думите, когато говори мълчанието,
не са нужни образи, когато усещаш сиянието.
Не е нужен ден, за да бъде светлина,
не е нужна музика, за да танцуваш под дъжда.
Не е нужно море, за да плуваш сред вълните,
не е нужно небе, за да летиш сред звездите.
© Невена Гроздева Todos los derechos reservados
Чета почти постоянно
пиша, когато се появи искрицата,
без претенции, но с желание и любов.
Това точно е публикувано и издавано, за това не съм го променяла, просто тогава така е дошло на бял свят и реших така да го оставя да си съществува.