20 oct 2013, 14:05
Не е страшно, че те нараняват. Страшно е, когато с това те променят!
И аз видях, потекъл беше залезът
във вените за дневна светлина.
Как влязъл е през раната на палеца,
на палеца на нечия злина.
И аз видях, нахлули бяха гарвани
под ноктите, тъй вместо мръсотия -
там дето все в добро сме вярвали
затуй сме понатрупали помия.
И аз видях и тъмносини облаци
от тъмновиолетово неверие,
съшило се в мечтателните области
с игла върху очите за бродерия.
И аз видях и светлосиви писъци
сварени от на чувствата мълчанието...
Безличието, в личните ми списъци,
страдание по-зло е от страданието!
И аз видях безсмислие във смисъла
у мен - обеззвученото клепало.
И колко недописано съм писала...
И колко много черно има в бялото...
И аз видях усмивките.. .онези:
на злото върху детски личица.
Как на успеха всичките трапези
Страха! Страха си взимат за слуга.
Как на провала всичките сълзици
измиват ни срама от егоизма.
Как болката е полета на птица
мамеща към ада със харизма.
Видях как само се унищожаваме
от нужда някой все да ни спаси.
Как всичко правим, даже и прощаваме,
именно за да ни се прости.
И аз видях как купа неподвижна съм,
събрала сълзите на всичките върби. -
Но не е страшно туй, което виждала съм.
Страшно е, че то ме ослепи...
© Таня Дачева Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
-
Добре дошла и на теб!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Анафоричните повторения в началото на строфите напомнят Откровението на Йоан. Петата строфа е изтъкана от оксиморони. Не всички ключове към символиката са лесно достъпни.
Впечатлявящ размах и голям потенциал от творчески разяд!
Добре дошла!