Не е вечно
Как ме боли ей тука сърцето,
как страдам за теб,
съхнат цветята незнайно защо в полето,
може би и те плачат зa теб.
Падат сълзите, мъниста красиви,
падат отново за теб.
Всичко ридае в нощите сиви
и всичко това е за теб.
Гасне и слънцето, вече не грее,
не свети и кръглатра златна луна,
славеят, който по-рано все пее,
не пее - заспал е светът.
Но ще поникнат нови цветя
и аз вече няма да страдам за теб.
Слънцето пак ще огрее света
и аз ще живея за друг човек.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Надежда Todos los derechos reservados
