9.02.2008 г., 9:59 ч.

Не е вечно 

  Поезия » Любовна
605 0 2

Как ме боли ей тука сърцето,

как страдам за теб,

съхнат цветята незнайно защо в полето,

може би и те плачат зa теб.

 

Падат сълзите, мъниста красиви,

падат отново за теб.

Всичко ридае в нощите сиви

и всичко това е за теб.

 

Гасне и слънцето, вече не грее,

не свети и кръглатра златна луна,

славеят, който по-рано все пее,

не пее - заспал е светът.

 

Но ще поникнат нови цветя

и аз вече няма да страдам за теб.

Слънцето пак ще огрее света

и аз ще живея за друг човек.

 

 

 

 

© Надежда Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много красиво стихотворение!
    ---------
    Но ще поникнат нови цветя
    и пак ще е пролет в душата.
    Слънце ще върне надеждата
    ще политне отново мечтата.
    ---------
    Моето предложение за последна строфа.
    с обич и уважение, мила Надежда.
  • по-красиво стихотворение несъм чел!!изпълнено с любов,тъга,болка, но накрая завършва с надежда!"Но ще поникнат нови цветя..."!
    прекрасно стихотворение поздрави!!!

Предложения
: ??:??