Feb 9, 2008, 9:59 AM

Не е вечно 

  Poetry » Love
606 0 2

Как ме боли ей тука сърцето,

как страдам за теб,

съхнат цветята незнайно защо в полето,

може би и те плачат зa теб.

 

Падат сълзите, мъниста красиви,

падат отново за теб.

Всичко ридае в нощите сиви

и всичко това е за теб.

 

Гасне и слънцето, вече не грее,

не свети и кръглатра златна луна,

славеят, който по-рано все пее,

не пее - заспал е светът.

 

Но ще поникнат нови цветя

и аз вече няма да страдам за теб.

Слънцето пак ще огрее света

и аз ще живея за друг човек.

 

 

 

 

© Надежда All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Много красиво стихотворение!
    ---------
    Но ще поникнат нови цветя
    и пак ще е пролет в душата.
    Слънце ще върне надеждата
    ще политне отново мечтата.
    ---------
    Моето предложение за последна строфа.
    с обич и уважение, мила Надежда.
  • по-красиво стихотворение несъм чел!!изпълнено с любов,тъга,болка, но накрая завършва с надежда!"Но ще поникнат нови цветя..."!
    прекрасно стихотворение поздрави!!!

Random works
: ??:??